Гост: Благодаря, че ми давате тази възможност. Малко се притеснявам, но имам въпрос. Аз съм от дру­га част на света, където Вибрационната система е мал­ко позападнала или може би затворена. Аз съм от Еги­пет и се чудя защо в Египет хората нямат възможност да се срещат с Абрахам или други подобни групи, които да им дадат възможност да видят нови начини на жи­вот, на мислене и на съществуване. Защо този тип ду­ховност не се разпространява и споделя с онези части от света, които имат нужда от излекуване?

Абрахам: Ами ако някой или много хора или дори само един човек в Египет поиска, Изначалната енергия откликва. Така че въпросът не е: Защо не се предлага? Въпросът е: Защо не се получава? Искаме да те успоко­им, като ти кажем, че в даден момент в тази част на света е имало повече просветление, отколкото във всички други взети заедно. С други думи, Египет не е място, което няма Връзка с Изначалната енергия.

Затова на твое място не бихме си губили времето да се чудим „Защо нещо си не е по-добро?” Бихме започ­нали, от твоята гледна точка, да си представяме, че то вече е по-добро. С други думи, необходим е само един човек тук и един тук и един тук.

Естер беше просто една щастлива жена, омъжена за човек, пълен с въпроси. Той не спираше да задава въп­роси. Днес той е задал повече въпроси, отколкото всич­ки вие взети заедно, или поне почти толкова. Той сега ще прегледа бележките си, ще размишлява върху тях, ще чуе още веднъж записа от този семинар, ще погово­ри с Естер. Що се отнася до Джери, този семинар едва сега започва. Той ще го прегледа, ще направи съкрате­на версия, ще направи по-дълга сурова версия… Ще го изпрати на един човек в Колорадо, който ще свали записа дума по дума. Ще го получи обратно. Ще го проче­те от горе до долу. И въпреки това въпросите му няма да свършат, защото с всеки отговор (колкото и да са ху­бави отговорите) у него напира нов въпрос.

Затова искаме да приемеш, че отговорите, които ще получиш, нямат край, както нямат край и въпросите, които ще идват след тях. Няма място на тази планета, което да е лишено от тази Връзка.

Да се върнем към Естер. Когато за пръв път по вре­ме на медитация осъзна, че получава сигнал отвън и че през нея преминава нещо разумно… в началото това много я стресна, защото не можеше да повярва. Джери е записал всичко, което ние някога сме казвали. След това Естер го чуваше и не можеше да повярва, че тези думи са излезли от нейната уста. Не можеше да повяр­ва колко много яснота е протекла през нея и то за не­ща, за които тя самата не знае почти нищо.

Затова накара Джери (защото на нея самата й се струваше странно) да обещае, че няма да казва на нико­го. Не я интересуваше колко прекрасно е всичко това; просто не искаше никой да знае колко е странна. А ние смятаме, че това е най-тъжната част от цялата история, тъй като показва, че онези, които по някакъв начин са попаднали на процес, който им позволява да се отворят за Енергията, която създава светове, да допуснат Боже­ствената сила да протече през тях и да им говори за просветление, се боят, защото са различни от всички останали. Мислят, че това трябва да се пази в тайна. С други думи, това е голяма част от причината толкова малко хора да осъществяват директна връзка. Остана­лите им се подиграват.

Толкова много хора се страхуват да бъдат себе си, за­щото, когато са това, което са, те са толкова уверени, че неуверените искат да им попречат да бъдат уверени. Онези, които не знаят просто са повече от онези, кои­то знаят, и накрая знаещите започват да крият, че знаят. И след време се получава цяла епидемия от хора, ко­ито ви се струва, че не знаят, и питате: „Ама защо не знаят?” А ние отвръщаме: Знаели са. И отново могат да знаят. Просто им трябват един-двама тук и там. Не се притеснявай. Мълвата вече е тръгнала.

Гост: А каква роля мога да изиграя аз като човек, който живее там, който се връща и вижда как повечето хора се придържат към изкривена от интерпретации ре­лигия, понижаваща вибрацията на цялото общество?

Абрахам: Казваме следното на всички учители, а ти несъмнено си един от тях: Ако вибрацията ти е тук, къ­дето знаеш, вярваш и се чувстваш добре, и имаш ученик, който изпитва отчаяние или страх, независимо колко са мъдри думите ти, той не може да те чуе, защото разликата във вибрациите ви е твърде голяма.

Затова просто трябва да се аклиматизираш към виб­рация, която е по-подходяща за теб, и да се уповаваш. Тук се намесва надеждата. Вярваш, че учителите, чиято виб­рация е по-близка до неговата, ще привлекат внимание­то му и ще го накарат да ги чуе. И след това учителите, които са по-близо до новата му вибрация, също ще могат да привлекат вниманието му и да го накарат да ги чуе…

Това е Гребенът на мисловната вълна! С други думи, тази вълна, макар и толкова удовлетворяваща за теб, далеч не е толкова удовлетворяваща за повечето хора. На Гребена на вълната никога няма много хора. Но то­ва не значи, че другите места са лоши. Не се тормозете, че не можете през цялото време да изпитвате върховна радост. Помирете се с мястото, където се намирате, и тогава нещата ще могат да се подобрят.

Това е, което бихме казали на тези хора. Бихме се опитали да ги успокоим. Бихме им казали, че всичко ще е наред. Не бихме ги заклеймявали, че са назадничави и живеят в тъмнина. Не бихме им лепили етикети като по-ниска вибрация. Бихме нарекли вибрацията им различ­на. Бихме казали, че те все още искат. Бихме се отдръп­нали и бихме ги приели такива, каквито са: търсещи.

На тази планета няма един-единствен начин на жи­вот, който да е правилен. С други думи, ние не бихме твърдели, че нашият метод на преподаване е по-ефек­тивен, по-ценен, по-силен, по-важен или по-правилен от този на Сай Баба – но той е различен. Разбираш ли?

Гост: Много ви благодаря. Оценявам думите ви, бла­годаря.

Абрахам: Да, наистина.