Гост: Как мога да помогна на съпруга си? Наскоро му поставиха много сериозна диагноза и е много, много уплашен.

Абрахам: А ти! И ти ли си уплашена?

Гост: Опитвам се да не мисля за това, но ме свива стомахът.

Абрахам: Когато мислиш за това, изпитваш ли страх?

Гост: Да.

Абрахам: Значи не си в състояние да му помогнеш, защото и ти се страхуващ колкото него. Ако говориш с него за това, просто ще се лутате заедно в зоната на страха. Първото, което трябва да направиш, е да се на­сочиш към надеждата и да я упражняваш, докато не си сигурна, че изпитваш повече надежда, отколкото страх. Тогава вече ще си му от голяма полза.

Гост: Добре.

Абрахам: Разкажи ни за това, което те плаши. И та­ка, „Съпругът ми получи страшна диагноза.” [да] „И съм уплашена.” Или „Съпругът ми получи страшна ди­агноза и аз приемам това добре.” Мислиш ли, че е греш­но да приемаш добре нещо, което плаши всички остана­ли? Това е важен въпрос: имаш ли право изобщо да се чувстваш добре при лоши обстоятелства? [да] Ами това е първата голяма стъпка. Защото ако вярваш, че имаш това право, следващият голям въпрос е (като оставиш настрана съпруга си и неговата диагноза): Добре ли Предпочиташ да се чувстваш, или зле? [добре]

Абрахам: Смяташ ли, че е възможно да се съсредо­точиш върху нещо, което обикновено те кара да се чувстваш зле, и да се чувстваш добре? [не] Е, всъщност е възможно. Именно върху това трябва да поработиш. С други думи, би могла да смениш темата и просто да се съсредоточаваш върху други неща, които те карат да се чувстваш добре, но това няма да промени начина, по който се чувстваш по отношение на това, което те пла­ши. Затова задачата е: „Трябва да се съсредоточа върху нещо, което ме плаши, и да убедя себе си да не се стра­хувам от него.” Това трябва да направиш. Това е Пътя на емоциите. „Трябва да се страхувам по-малко.”

Гост: И как мога да го постигна?

Абрахам: Като го искаш достатъчно, така че да не спираш да се опитваш. Нека опитаме тук. Още ли те е страх? [да] Нека видим дали не можем да те убедим да почувстваш нещо друго. Ще усетиш, че си успяла, кога­то започнеш да изпитваш облекчение.

Това наистина ще ти хареса; много е важно: Задача­та ти, тук с нас, е да тръгнеш по Емоционалната пъ­течка, което означава, че задачата ти тук с нас е да про­мениш вибрацията си, а това променя всичко, променя силата на влиянието и привличането ти. А когато про­мениш силата на влиянието си, ще можеш да помогнеш на съпруга си. Затова задачата ти сега е да тръгнеш по Пътя на емоциите, което означава, че задачата ти е да промениш вибрацията си, което означава, че задачата ти е да се почувстваш по-добре, което означава, че зада­чата ти е да намериш облекчение. Това трябва да нап­равиш сега. Задачата ти не е да се опиташ да намериш лек. Задачата ти не е да се опиташ да намериш начин да привлечеш излекуването на съпруга си. Задачата ти е много по-проста: да се придвижиш (по пътя на емоци­ите) от страх към спокойствие.

Като приемеш тази проста задача, просто остави мислите си да се скитат. Опитай се да се откачиш от ди­агнозата, от прогнозата, от това, което чувства съп­ругът ти – опитай се да се отдалечиш от всичко това достатъчно, така че да можеш да се съсредоточаваш върху различни теми и да се чувстваш добре, докато го правиш, тук и в този момент.

Гост: Добре. Поставиха му тази диагноза, но вътре в себе си не вярвам, че е правилна. Не ми изглежда исти­нски болен. Струва ми се, че това е нещо като съвре­менната медицинска приказка – отиваш на лекар и той решава, че си болен. А всъщност лично на мен той ми изглежда здрав. Нямам усещането за болен човек.

Абрахам: Ами, ето тук се намираш ти. Когато каза тези думи, усетихме, че това е по-утвърдената ти емо­ция. С други думи, страхът, усилен от диагнозата и от реакцията на съпруга ти, е бил само просветване на ра­дара ти. Но това, което току-що каза, е истинската ти нагласа, нали? Усещаме, че и ти го усещаш.

Затова, когато попитаме: Страхуваш ли се?, отго­ворът ти е: „Ами, мога да започна да се страхувам, ако се съсредоточа върху плашещите страни на въпроса и наистина слушам внимателно лекаря, който ми ги изтъква. Но трябва да се старая повече, за да чувствам страх, отколкото това, което усещам наистина.” Би ли казала, че това отразява точно емоциите ти?

Гост: Да, така е.

Абрахам: Значи си в много добра позиция да помог­неш на съпруга си. Можеш ли да се чуеш как му казваш всичко това? И когато му го кажеш, той присъединява ли се към теб и стабилното ти сигурно усещане или спо­ри с теб за ограничаването на болестта?

Гост: Спори за ограничаването на болестта.

Абрахам: Значи вярва повече на лекаря, отколкото на теб.

Гост: Винаги.

Абрахам: Значи сега си в положение, в което се при­тесняваш за това какво става с неговата вибрация, за­щото знаеш, че това, което той изпитва, ще повлияе на живота му.

Гост: Точно така.

Абрахам: Значи Емоционалният път, който ще извървиш, не е от страх към успокоение относно боле­стта, защото ти вече си спокойна. Емоционалният път е от притеснение за това по какъв начин съпругът ти твори собствената си реалност към липса на притесне­ние какво сътворява мъжът ти с мислите си. Звучи ли ти логично? [да]

С други думи. Пътят на емоциите, по който трябва да тръгнеш сега, цели да ти донесе успокоение за спо­собността на съпруга ти да управлява собствения си жи­вот или да открие собственото си здраве. И така, вяр­ваш ли, че е способен на това? Каква е Емоционалната ти настройка по този въпрос?

Гост: Всъщност не. Не вярвам, че е способен на това.

Абрахам: Искаш да го повярваш. Ще ти се да имаш надежда, но… убеждението ти е изпълнено с неверие. С други думи, не вярваш, че е способен, но за да се почув­стваш добре, трябва да го повярваш, така ли е?

Гост: Да, да.

Абрахам: Значи това е пътят, който искаме да извър­вим с теб сега. Опитай се в този кратък отрязък от вре­ме, тук в тази съсредоточена Енергия, да се пренесеш към това. Опитай се да се преминеш от невярване, че той може да изчисти вибрацията си и да се излекува, до вяра и надежда, че може да го направи. Направи това усилие. Не забравяй към какво се стремиш: Ти просто искаш да почувстваш облекчение. Не се опитваш да го поправиш; не се опитваш да го излекуваш. Опитваш се да извървиш Пътя на емоциите до място, където ти ще се чувстваш добре.

В този случай ти не вярваш, че той ще се справи със ситуацията, а искаш да си оптимистично настроена, та­ка че сега трябва да убедиш себе си да имаш повече вя­ра, че той ще се справи с емоциите си. Във всичко, с ко­ето се е захващал, ли се е провалял?

Гост: О, не.

Абрахам: Значи е успял да постигне някои неща. Какво например?

Гост: Ами… бизнесът му е доста успешен…

Абрахам: Искаш да кажеш, че може да се съсредото­чи и да накара нещата да се случват?

Гост: О, да.

Абрахам: И светът му откликва положително?

Гост: Много.

Абрахам: Значи не смяташ, че е неспособен да реши какво иска и да го получи?

Гост: Далеч не. Но по този въпрос е доста мекушав, защото лошите новини са дошли от специалист,

А браха м: Именно. А случвало ли се е да погледне да­ден пазар или нещо друго, което не е било така, както той го е искал, и просто да използва волята си, за да на­кара нещата да се получат както той иска, макар да е имало доказателства, че няма да успее? Виждала ли си го да прави това? [да] Например?

Гост: Ами случвало се е например да видя нов про­дукт и да кажа: „Това не би сработило много добре.” А той отвръща: „Не, добре си е. Остави съмненията си, добре е.”

Абрахам: Значи той все пак разбира. Разбира идеята за господството на ума над материята. Разбира, че мо­же да използва фокусираната сила на волята си, за да кара нещата да се случват. Виждала си как той постига такъв успех в живота си, нали?

Гост: Да, но не и когато се отнася до здравето му.

Абрахам: Току-що забрави каква е целта ти. Защото се приближавахме до нея; почти бяхме стигнали и ти се отдръпна и се сети за нещо, което те накара да се чувстваш по-зле. Защо би направила такова нещо? Раз­бираш ли логиката на това, което ти казваме? [Разби­рам.] С други думи, това е задачата ти. Не е в твой ин­терес да се връщаш назад към нещата, които те карат да се чувстваш по-зле. Трябва да потърсиш мислите, ко­ито те карат да се чувстваш по-добре и да мислиш за тях често, докато накрая можеш да кажеш с увереност: „Съпругът ми умее да се фокусира. Да, наистина малко е позагубил равновесие покрай тази история; на всеки би могло да се случи. Но много пъти съм виждала как възвръща равновесието си.” Във връзка с какво? Кога си виждала как възвръща равновесието си? Виждала ли си го да губи равновесието си и след това отново да го намира? [да] Например?

Гост: Той играе голф. Може да погледне през прозо­реца и да каже: „Изглежда мрачно, но аз все пак ще ида, защото най-вероятно времето ще се проясни. Времето сигурно ще се оправи.”

Абрахам: Такава е истинската му природа, нали? [да] Не започваш ли да се чувстваш глупаво, че си се усъмнила в него? Няма да има никакви проблеми да се справи с емоциите си, когато свикне малко с новините. С други думи, силите му ще се върнат и той ще си възвърне равновесието както винаги. И старанието му ще се увенчае с успех. Пък и има теб, която си настрое­на оптимистично – която дори не се тревожиш за диаг­нозата му – за да го насочваш нежно към положително­то очакване. Сега се чувстваш по-добре. нали?

Гост: Да.

Абрахам: Ти дори нямаше нужда от първия Път на емоциите, по който се опитахме да те водим; ти вече беше пристигнала. А по втория Емоционален път успя да пристигнеш много бързо. Затова, ако усетиш, че в мислите ти се прокрадва съмнение, а това е напълно възможно, просто го удави с неща, които те карат да се чувстваш по-добре, докато отново не пристигнеш на мястото, в което се чувстваш уверена. Ще се изненадаш от огромното си влияние, когато твърдо се закрепиш за очакването съпругът ти да се справи с живота си. Досе­га се е оправял, и то изключително добре. И няма ни­каква причина да спре точно сега, и то заради някакъв Дребен проблем, причинен по-скоро от това, което мисли лекарят му, отколкото от това, което мисли той са­мият. Да.

Гост: Благодаря.