Беше много мъдро и много мило от страна на Джери да не ми натрапва книгите от серията Сет, защото наистина усещах силно нежелание да се доближавам до тях. Самата мисъл за човек, който осъществява контакт с Нефизическо същество, ме караше да изпитвам огромен дискомфорт. За да не ме притеснява, Джери ставаше рано сутрин и четеше книгите, докато спях. От време на време, когато откриеше нещо много интересно, го вмъкваше в разговорите ни между другото. В такива моменти аз бях в състояние на понижено съпротивление и думите му често ми звучаха смислено. Малко по малко Джери ме запознаваше с все нови и нови понятия, докато накрая в мен се събуди истински интерес към тези невероятни книги. С времето това се превърна в наш сутрешен ритуал. Сядахме заедно, а Джери четеше на глас от книгите на Сет.

Страховете ми не се основаваха на някакво отрицателно лично преживяване, а по-скоро на това, което бях чувала от други хора, които от своя страна сигурно също са го чували от други хора. Сега, като погледна назад, тези страхове ми се струват крайно нелогични. Във всеки случай, отношението ми коренно се промени, когато установих, че що се отнася до личното ми преживяване… това ме караше да се чувствам добре.

След време страхът от начина, по който Джери получаваше информацията, понамаля и тогава започнах истински да ценя тези чудесни книги. Всъщност бяхме толкова въодушевени, че дори си мислехме да отидем до Ню Йорк, за да се запознаем с нея и съпруга ѝ Робърт – и дори със Сет! Представяте ли си колко далеч бях стигнала, че да поискам да се запозная с Нефизическо същество? Телефонният номер на авторите обаче не беше публикуван, и затова не знаехме какво да направим, за да осъществим тази среща.

Един ден обядвахме в малко кафене до една книжарница в Скотсдейл, Аризона, и Джери прелистваше нова книга, която току-що беше купил. Точно тогава един непознат, който седеше наблизо, ни попита: “Чели ли сте книгите от серията Сет?”

Не можехме да повярваме на ушите си, защото не бяхме казали на никого, че ги четем. Тогава човекът продължи: “Знаете ли, че Джейн Робъртс е мъртва?”

Помня, че въздействието на тези думи беше толкова голямо, че очите ми се напълниха със сълзи. Сякаш ми бяха казали, че сестра ми е мъртва, а аз не съм знаела. Беше шокиращо. Почувствахме такова разочарование, когато осъзнахме, че сега няма никакъв начин да се запознаем с Джейн и Роб… и Сет.

Тео “говори” чрез Шийла

Ден-два, след като чухме за смъртта на Джейн, излязохме на вечеря с нашите приятели и бизнес партньори Нанси и съпруга ѝ Уес. “Има един запис, който искаме да чуете” – каза Нанси и набута в ръката ми аудиокасета. Поведението на приятелите ни ми се стори необичайно; в него имаше нещо много странно. Всъщност от тях се излъчваше същото чувство, което долових у Джери, когато откри книгите от серията Сет. Сякаш имаха тайна, която искаха да споделят с нас, но се притесняваха от реакцията ни.

“Какво има на касетата?” – Попитахме.

“Това е запис на медиум” – прошепна Нанси.

Не мисля, че някой от нас с Джери беше чувал думата медиум, употребена в този контекст. “Какво имаш предвид?” – Учудих се аз.

Докато Нанси и Уес ни даваха своето кратко и някак несвързано обяснение, ние с Джери осъзнахме, че описват същия процес, по който са написани и книгите от серията Сет. “Казва се Шийла” – продължиха те, – и чрез нея говори същество, наречено Тео. Шийла ще идва във Финикс и ако искате, можете да се срещнете с нея.”

Решихме да си запишем час и до ден днешен помня колко бяхме развълнувани. Срещата се състоя в красива къща (проектирана от Франк Лойд Райт) във Финикс. Беше пладне, слънцето грееше и за мое успокоение, не се случи нищо страшно. Всичко беше много удобно и приятно. Докато седяхме и разговаряхме с Тео (по-точно докато Джери разговаряше с Тео, защото аз не продумах през цялото време), бях напълно изумена!

Джери си имаше една тетрадка, пълна с въпроси, които беше събирал още от шестгодишен. Беше толкова развълнуван, задаваше въпрос след въпрос, като понякога прекъсваше отговора по средата, само и само да успее да чуе още нещо, преди да е изтекло времето ни. Нашият половин час мина ужасно бързо, а ние се чувствахме чудесно!

“Може ли да дойдем отново утре?” – Вметнах аз, защото в мен самата също се оформяше списък с въпроси, които исках да задам на Тео.

Да медитирам ли?

Когато се върнахме на следващия ден, попитах Тео (чрез Шийла) какво можем да направим, за да постигаме по-бързо целите си. Тео отвърна “Утвърждаване”, след което ми даде едно чудесно твърдение: Аз, Естер Хикс, виждам и привличам към себе си, посредством Божествената любов, тези Същества, които търсят просветление чрез моето развитие. Сега споделянето ще издигне и двама ни.

И двамата с Джери знаехме за силата на утвърждаването и вече го използвахме. Добавих: “Какво друго?”, а Тео незабавно отговори: “Медитирай”. Не познавах някого, който медитира, и самата идея ми се стори странна. Не беше нещо, което бих направила. Джери каза, че го асоциира с хора, които виждат колко лош може да бъде животът им – колко болка и бедност могат да преживеят – и все още съществуват. В моето съзнание медитацията се числеше към същата категория като ходенето по живи въглени, спането върху легла от пирони и стоенето на един крак цял ден с протегната за подаяния ръка.

Все пак се обърнах към Тео: “Какво имаш предвид под “медитация”?”

Отговорът не закъсня: “В продължение на 15 минути всеки ден сядай в тиха стая, облечена с удобни дрехи, и се съсредоточавай върху дишането си. Когато мислите ти блуждаят, което със сигурност ще се случва, освобождавай съзнанието си от тях и отново се съсредоточавай върху дишането си”. Помислих си: “Е, това не звучи чак токова странно.”

Попитах дали мога да доведа 14-годишната ни дъщеря, Трейси, за да се запознае с Тео. Реакцията беше: “Ако тя го желае – да, но не е необходимо, защото и вие сте канали за връзка с Нефизическия свят”. Помня колко неправдоподобно ми прозвуча, че нещо толкова странно – или толкова значимо – като това да бъдеш медиум, е могло да остане незабелязано от нас. В този момент диктофонът се изключи, показвайки, че часът ни отново е изтекъл.

Не можех да повярвам колко бързо е минало времето. Гледах списъка си с въпроси, които бяха останали без отговор. Тогава Стиви, приятелката на Шийла, която беше пуснала диктофона и си водеше записки по време на разговора ни с Тео (може би забелязала лекото ми раздразнение), попита: “Има ли последен въпрос, който искате да зададете? Бихте ли искали да узнаете името на своя духовен водач?”

Това не беше въпрос, който би ми хрумнал, защото никога не бях чувала термина духовен водач. Но самата мисъл ми хареса, затова казах: “Да, кой е духовният ми водач?”

Тео отвърна: “Казва ни се, че името му ще ти бъде съобщено лично. Ще чуеш откровение и така ще разбереш.”

Когато си тръгнахме от тази красива къща, се чувствахме по-добре от когато и да било. Тео ни беше окуражил да медитираме заедно. Тъй като сте съвместими, преживяването ще бъде по-силно, бе казал той. Следвайки предложението на Тео, ние се прибрахме вкъщи, облякохме халатите си (най-удобните ни дрехи), дръпнахме завесите в хола и се настанихме удобно с намерение да медитираме (каквото и да значеше това). Помня, че си мислех: “Ще медитирам по 15 минути всеки ден и ще открия името на духовния си водач”. С Джери се чувствахме неудобно да правим това в присъствието на другия, затова седнахме в големи кресла, разделени от етажерка, за да не можем да се виждаме един друг.

Нещо започва да ме “диша”

Инструкциите на Тео за медитационния процес бяха много кратки: “В продължение на 15 минути всеки ден сядай в тиха стая, облечена с удобни дрехи, и се съсредоточавай върху дишането си. Когато мислите ти блуждаят, което със сигурност ще се случва, освобождавай съзнанието си от тях и отново се съсредоточавай върху дишането си.”

Навихме часовника за 15 минути и аз се отпуснах в голямото си удобно кресло и се съсредоточих върху дишането си. Започнах да отброявам вдишване-издишване, вдишване-издишване. Почти веднага усетих как тялото ми изтръпва. Усещането беше много приятно. Хареса ми.

Часовникът иззвъня и ме стресна. Когато се окопитих и осъзнах присъствието на Джери, казах: “Хайде да го направим отново!” Нагласихме часовника за още 15 минути и отново изпитах това прекрасно чувство на откъснатост, на изтръпване. Този път не усещах стола под себе си. Сякаш висях в стаята, а около мен нямаше нищо друго.

Затова нагласихме часовника за още 15 минути и отново се отпуснах в това прекрасно чувство на откъснатост – и тогава усетих невероятното усещане, че някой ме “диша”. Сякаш нещо силно и любящо вкарва въздуха в дробовете ми, а след това го изхвърля навън. Сега осъзнавам, че това е бил първият ми контакт с Абрахам, но тогава знаех само, че нещо, изпълнено с любов, по-силна от всичко, което бях преживявала дотогава, протича през тялото ми. По-късно Джери ми каза, че когато е чул промяната в дишането ми, е надзърнал над етажерката и му се е сторило, че съм в състояние на екстаз.

Когато часовникът иззвъня и започнах да възвръщам възприятието си за нещата около мен, имах усещането за енергия, която протича през тялото ми – усещане, което не можеше да се сравни с нищо, изпитвано дотогава. Това беше най-необикновеното преживяване в живота ми и зъбите ми жужаха (не просто тракаха) в продължение на няколко минути.

Какъв необикновен низ от събития ни бяха довели до тази необикновена среща с Абрахам: бях се освободила от ирационалните страхове, съпътствали ме през целия ми живот, без да имам основа в собственото ми преживяване, а на тяхно място дойде изпълнена с любов среща с Изначалната енергия. Никога не бях чела нещо, което да ми даде истинско разбиране за същността на Бог, но усещах, че с това преживяване съм се докоснала до него.

Носът ми изписва азбуката

Заради това силно емоционално преживяване, което постигнах още на първия си опит, с Джери решихме да отделяме по 15-20 минути всеки ден за медитация. В продължение на приблизително 9 месеца всеки ден с Джери сядахме в удобните си кресла, дишахме и чувствахме Благополучие. Точно преди Деня на благодарността през 1985 г., по време на медитация, преживях нещо ново: главата ми започна леко да се движи. Беше много приятно от състоянието си на откъснатост да чувствам това недоловимо движение. Беше почти като усещане за летене.

Не си помислих нищо конкретно, освен че не го правя аз и че усещането е изключително приятно. Главата ми се движеше по този начин в продължение на два или три дни по време на медитация и някъде към четвъртия ден осъзнах, че това движение не е безцелно, а всъщност изписвам букви с носа си, сякаш с тебешир на черна дъска. “Джери, изписвам азбуката с носа си!” – Възкликнах изумено.

Когато осъзнах, че се случва нещо забележително и че някой се опитва да общува с мен, през тялото ми преминаха силни тръпки на вълнение. Никога до този момент не бях изпитвала нито толкова интензивни, нито толкова хубави и вълнуващи усещания да преминават през тялото ми. И тогава те изписаха: Аз съм Абрахам. Аз съм твоят духовен водач. Обичам те, тук съм, за да работим заедно.

Джери взе бележника си и започна да записва всичко, което несръчно изписвах с носа си. Буква по буква, Абрахам започна да отговаря на въпросите на Джери, понякога с часове. Бяхме толкова развълнувани, че сме осъществили контакт с Абрахам!

Абрахам започват да печатат азбуката

Този начин за комуникация беше бавен и неудобен, но Джери получаваше отговори на въпросите си и преживяването изпълваше и двама ни с оживление. Затова, в продължение на около два месеца, Джери задаваше въпроси, Абрахам отговаряха, като караха носа ми да изписва думи, а Джери записваше всичко. Тогава се случи нещо ново – една вечер лежахме в леглото си и ръката ми започна леко да барабани по гърдите на Джери. Това ме изненада и му обясних: “Не съм аз. Сигурно са Те.” В същия миг изпитах силен импулс да пиша на машина.

Отидох до пишещата си машина и задържах ръцете си над клавиатурата. По същия начин, по който главата ми се движеше, водена от чужда воля, за да изписва букви с носа ми, сега ръцете ми започнаха да се движат по клавиатурата на пишещата машина. Те се движеха толкова бързо и с такава сила, че Джери се стресна. Стоеше до мен, готов да хване ръцете ми, ако се наложи, защото не искаше да нараня пръстите си. Каза, че се движели толкова бързо, че едва ги виждал. Но нямаше нищо страшно.

Пръстите ми натискаха всички клавиши отново и отново, докато започнаха да изписват поред буквите от азбуката, а след това продължиха, като напечатаха почти цяла страница с: искам да пиша искам да пиша искам да пиша, без главни букви и без разстояние между думите. После бавно и методично пръстите ми започнаха да набират свързано послание, с което Те ме молеха да отивам до пишещата машина всеки ден по 15 минути. Така общувахме през следващите два месеца.

От печатане към говорене

Един ден се движехме по една автострада с малкия си кадилак Севил, а от двете ни страни имаше огромни камиони. Пътят явно не беше проектиран много добре, защото когато трябваше да направим завой, и двата камиона сякаш тръгнаха да преминават в нашето платно. Струваше ни се, че всеки момент ще бъдем смачкани. Точно в тази интензивна емоция Абрахам започнаха да говорят. Почувствах как челюстта ми се стяга (почти както когато човек се прозява) и устата ми, движена от друга сила, произнесе думите: Завий на следващата отбивка! Така и направихме. Седяхме под един надлез и Джери прекара дълги часове в разговори с Абрахам. Беше много вълнуващо!

С всеки изминал ден се чувствах все по-комфортно да превеждам думите на Абрахам. Въпреки това помолих Джери да запазим заниманията ни в тайна, защото се страхувах от реакцията на околните, когато разберат какво се случва с мен. Все пак след време шепа от най-близките ни приятели започнаха да се събират, за да общуват с Абрахам. Около година по-късно решихме да направим тези учения обществено достояние, както го правим и до днес.

Връзката ми с Абрахам се задълбочава с всеки ден, през който превеждам вибрацията им. След всеки семинар с Джери оставаме удивени от тяхната яснота, мъдрост и любов.

Помня колко се смях, когато осъзнах, че някога толкова съм се страхувала от масичката за спиритични сеанси, а сега Нефизични същества говорят през самата мен!

Възхитителните ни преживявания с Абрахам продължават

Никога няма да намерим думи, за да опишем как ни кара да се чувстваме работата ни с Абрахам. Джери сякаш винаги е знаел какво желае най-силно и е успял да го постигне в голяма степен още преди срещата ни с Абрахам. Но както казва той, Абрахам са го накарали да разбере каква е целта на съществуването ни и как става така, че получаваме или не получаваме това, което искаме. Заедно с това е дошло и осъзнаването, че имаме пълен контрол над живота си. Няма “сривове”, няма “лош късмет” и няма нужда да се носиш по вълни, създадени от някого другиго. Ние сме абсолютно свободни…, ние сме единствените творци на преживяването си – и това ни изпълва с безгранична радост!

Абрахам казват, че със съпруга ми сме идеалната комбинация, чрез която да бъде предадено това учение. Силното желание на Джери да намери отговори на въпросите си е повикало Абрахам при нас, а моята способност да релаксирам и да не се съпротивлявам е позволила на отговорите да дойдат.

Отнема ми много малко време да се отпусна и да позволя на Абрахам да започнат да говорят чрез мен. Просто си казвам: “Абрахам, искам ясно да изговарям думите ви” и се съсредоточавам върху дишането си. След няколко секунди вече усещам как в мен се надига яснотата, мъдростта и силата на Абрахам и се впускам в поредното вълнуващо приключение…