Кога да използваш този процес?
• Когато искаш по-ефективно да използваш своя Вселенски управител.
• Когато искаш да създадеш собствената си действителност чрез преливане на Енергия.
• Когато искаш да създаваш собствената си действителност с по-малко лични действия.
• Когато чувстваш, че имаш прекалено много работа за вършене.
• Когато искаш повече време, за да правиш неща, които ти доставят удоволствие.
Диапазонът на сегашната ти емоционална нагласа.
Процесът “Подложката” ще бъде най-полезен за теб, когато диапазонът на сегашната ти настройка е някъде между:
(2) Страст
и
(11) Претовареност
(Ако не си сигурен каква е Емоционалната ти Нагласа в момента, погледни двайсет и двете категории в Емоционалната стълбица в двайсет и втора глава.)
С течение на времето идеите и проектите в живота на Естер и Джери се увеличаваха и Естер започна да носи бележник, в който записваше нещата, които имаше да върши. Списъкът се беше разраснал до няколко страници и носеше комичното заглавие “Неща, които трябва да свърша днес”. Е, и десет души не биха успели да свършат всичко в списъка само за един ден.
С всяка нова задача в списъка Естер се чувстваше все по-натоварена и по-малко свободна. Заради желанието си да бъде полезна и заради устрема да помага, тя си беше създала огромно чувство за отговорност, а усещането ѝ за свобода беше смазано под тежестта му.
Докато седяха в ресторант и чакаха да им донесат храната, Естер прелистваше страниците на списъка си. От време на време зачертаваше нещо, което вече беше свършила, и веднага след отварянето на такава дупка се сещаше за още три неща, които да добави в списъка. Когато чувството за безнадеждност започна да я залива, тя ни попита: “Абрахам, какво да правя?”
“Вземи тази голяма хартиена подложка – казахме ѝ ние – и ще те насочваме. Начертай вертикална линия по средата на подложката си и като заглавие на лявата половина от подложката напиши “Неща, които ще свърша днес”, а отгоре на дясната половина – “Неща, които бих искала Вселената да свърши”.
Като прегледаш дългия си списък “Неща, които трябва да свърша днес”, избери само тези неща, които абсолютно възнамеряваш да свършиш днес. Неща, които чувстваш, че трябва да свършиш. Неща, които наистина искаш да свършиш. Избери само тези неща, които възнамеряваш да свършиш днес, независимо какво ще се случи, и ги запиши на лявата половина на Подложката си под заглавието “Неща, които аз ще свърша днес”. А сега запиши всички други задачи на онази половина от хартиената си подложка, която е за Вселената.
Естер огледа списъка и избра шепа неща, които наистина трябваше да свърши този ден и ги записа на своята половина от подложката си. И след това започна да преписва дългия списък на останалите важни задачи на онази половина от Подложката, която беше отделила на Вселената. Една по една преписа задачите си от дясната страна на линията и с преписването на всяка задача ѝ ставаше по-леко.
Обяснихме на Естер, че за да постигне нещо, трябва да свърши само две неща: Трябва да идентифицира обекта на желанието си и след това трябва да престане да му пречи да се случи. С други думи: искай и след това намери начин да постигнеш вибрация, която допуска онова, което искаш – защото винаги ти бива дадено, когато и да поискаш.
Докато Естер препрочиташе дългия си списък с отговорни задачи, със сигурност усилваше искането, но объркването и чувството на претовареност бяха сигурни емоционални индикатори, че не е във вибрационното състояние на допускане на това, което иска.
В процеса на прехвърляне на тези задачи на Вселената, съпротивлението ѝ започна да отслабва и вибрацията ѝ започна да се покачва. И въпреки че в този момент тя не го осъзнаваше, точката ѝ на привличане се беше преместила и тя беше започнала още в този момент да позволява изпълняването на желанията си.
Онова, което Естер преживя през следващите няколко дни, я удиви. Не само успяваше лесно да свърши задачите от собствения си кратък и лесен за вършене списък, но и задачите от списъка на Вселената също бяха постигнати – но без да отнемат от времето, вниманието и усилията на Естер. Хора, които не можеше да намери по телефона, ѝ се обаждаха. Служителите от екипа се чувстваха вдъхновени да ѝ помогнат по някакъв начин и свършваха нещо от списъка на Естер, след което ѝ докладваха, че е свършено, без Естер да им е обърнала внимание или да ги е помолила. Времето сякаш се разтягаше, за да позволи да бъдат свършени повече неща, а синхронизацията ѝ с хора, места и транспорт се подобри значително.
Процесът “Подложката” накара Естер да съсредоточи желанието си по-точно и за пръв път да освободи съпротивлението си, що се отнася до това желание. Когато искаш, винаги ти бива дадено – но трябва да го допуснеш.
Абрахам, говори ни още за процеса “Подложката”!
Много често, докато обядват с Джери, Естер вади голям лист хартия от чантата си и чертае линия точно по средата му. От лявата страна пишат: “Неща за вършене днес: Джери и Естер”, а от другата неща пишат: “Неща за вършене: Вселена”. На своята половина от страницата пишат нещата, които възнамеряват да свършат за този ден. На другата пишат това, което биха искали да свърши Вселената.
Естер винаги е била добра в правенето на списъци. Често в списъка ѝ “Неща, които трябва да свърша днес” има работа за десет дни. И много често този списък ѝ е служил за извинение да бъде съкрушена. С други думи, когато има толкова много неща за вършене, че не може да ги свърши по никакъв начин, списъкът “Неща, които трябва да свърша днес” я съсипва. Но това, което откри сега, е, че трябва да напише в списъка си само нещата, които наистина възнамерява да свърши. И по този начин има много малко съпротивление дори що се отнася до нещата, които смята да свърши. А всичко друго, което иска да свърши, независимо дали ще е днес, след година, или след десет години, тя го пише от дясната страна на списъка и позволява на Вселената да се справи с него.
Когато си тръгваха веднъж от един ресторант, Джери попита: “Искаш ли да вземеш подложката със себе си?” А Естер отвърна: “Това е най-хубавата част – повече не се занимавам с този списък.” Тя остави списъка на масата, остави го на Вселената. Няма продължение, разбирате ли, няма нищо, което да влачи със себе си и за което да се тормози. Такива неща прави човек, когато разбере, че има непрекъснат поток от Благополучие, който тече към него.
В момента, в който кажеш: “предпочитам”, “харесва ми”, “признателен съм за” или “искам”, небесата се разделят за теб и Нефизическата Енергия в този момент започва да организира проявлението на желанието ти. В същия миг! По-бързо, отколкото можеш да го изговориш, Енергията започва да тече и обстоятелства и събития започват да идват по местата си, за да ти дадат точно това, което желаеш, с организираност, която не можем дори да ти опишем. И ако не беше съпротивлението ти, нещата щяха да се случват много бързо.
Изразяваш ли ясно онова, което искаш?
Не е нужно непрекъснато да казваш на Вселената какво искаш, необходимо е да ѝ го кажеш само веднъж. Но ползата от това да продължаваш да говориш за него е, че го изразяваш по-ясно. Обикновено не можеш ясно да обясниш какво искаш с първото си изявление. Ето защо колкото повече говориш за него, толкова по-фино го настройваш. Но като кажеш: “Искам го”, Вселената започва да го проявява, а после като кажеш: “Бих искал да бъде по този начин”, Вселената го променя. Казваш: “И малко от това би било добре”, а Вселената… виждаш ли какво се опитваме да ти кажем? А когато ясно изразиш онова, което искаш – то е на път към теб. Свършено е. Проявлението може би ще последва по-късно, защото най-често има толкова съпротивление, че не можеш да го получиш веднага.