,,Тя говори с духовете” – казаха приятелите ни. „Ще бъде тук следващата седмица и ще можете да си уговорите среща с нея и да я питате всичко, което искате!”

Това е последното нещо, което бих искала да направя, помислих си, но в същия момент чух как Джери, съпругът ми, казва: ,,Много бихме искали да си уговорим среща. Какво трябва да направим?”

🌸 🌸 🌸

Това се случи през 1984 г. През четирите години от брака си ние никога не се бяхме карали, не бяхме имали дори леко сдърпване. Бяхме двама души, изпълнени с радост, живеещи щастливо живота си заедно и на едно мнение почти по всички въпроси. Единствените неприятни моменти за мен бяха, когато Джери започваше да разказва на приятели истории отпреди 20 години за преживелиците си на масичката за спиритически сеанси. Ако се намирахме в ресторант или на друго обществено място и усетех, че разговорът се насочва натам, учтиво (а понякога и не толкова) ставах от масата и отивах до тоалетната, сядах на бара или се разхождах до колата, докато не преценях, че е минало достатъчно време и разказът е приключил. За щастие, след време Джери престана да разказва тези истории в мое присъствие.

Не бях много религиозна, но бях посещавала достатъчно уроци в неделното училище, за да развия в себе си силен страх от злото и дявола. Като се върна мислено в онези години, не мога да кажа със сигурност дали учителите ни в неделното училище наистина са посвещавали по-голямата част от часовете на това да ни научат да се боим от дявола, или просто това ми е направило най-силно впечатление. Но, така или иначе, такъв е споменът ми от онова време.

Както ме бяха учили, аз внимателно отбягвах всичко, което би могло да има някаква връзка с дявола. Веднъж, когато бях млада, седях в лятно кино и случайно погледнах през задното стъкло на колата към другия екран, където видях ужасяваща сцена от „Екзорсистът” (филм, който умишлено не исках да гледам). Беззвучните сцени, които видях, имаха върху мен толкова силно въздействие, че няколко седмици след това сънувах кошмари.

🌸 🌸 🌸

,,Казва се Шийла – каза приятелят ни на Джери. – Ще ви уредя среща и ще се обадя да ти кажа.”

Джери прекара следващите няколко дни в писане на въпросите си. Каза, че някои от тях се въртят в главата му още от ранно детство. Аз, напротив, не си записвах въпроси. Вместо това, се чудех дали изобщо да отида на срещата.

Докато се приближавахме по алеята за коли към красива къща в сърцето на Финикс, Аризона, аз си мислех: “В какво се забърквам?” Почукахме на предната врата и много мила жена отвори и ни покани в разкошна всекидневна, където можехме да почакаме, докато дойде време за насрочената ни среща.

Къщата беше голяма, обзаведена семпло, но красиво, и много тиха. Помня, че изпитвах някакво благоговение, сякаш се намирах в църква. Отвори се голяма врата и в стаята влязоха две красиви жени, облечени с поли и чисти памучни блузи в ярки цветове. Явно бяхме първите посетители след обедната почивка, защото и двете жени изглеждаха щастливи и освежени. Усетих, че се отпускам малко. Може би все пак нямаше да е толкова страшно.

Не след дълго бяхме поканени в прекрасна спалня, където до леглото бяха поставени три стола. Шийла седеше на ръба на леглото, а асистентката ѝ беше заела един от столовете. На масичката до нея беше поставен малък диктофон. С Джери седнахме на другите два стола и се опитах да се подготвя за това, което предстоеше да се случи.

Асистентката ни обясни, че Шийла ще се отпусне и ще освободи съзнанието си, след което Тео, Нефизическо същество, ще ни заговори и тогава ще можем да питаме за всичко, което пожелаем.

Шийла легна напряко на края на леглото, само на около метър от мястото, където бяхме седнали, и пое дълбоко дъх. Не след дълго необикновен глас каза отсечено: “Това е началото, нали? Имате ли въпроси?”

Погледнах към Джери с надеждата, че е готов да започне, защото бях сигурна, че аз самата не съм готова да разговарям с онзи, който ни беше заговорил. Джери се наклони напред, нетърпелив да зададе първия си въпрос.

Отпуснах се малко, докато думите на Тео бавно излизаха от устата на Шийла. Знаех, че чуваме нейния глас, но усещах, че изумителните отговори, които получавахме, идват от съвсем различен източник.

Джери каза, че е събирал въпросите си още от петгодишна възраст, и бързаше да ги зададе. Трийсетте ни минути минаха много бързо, но по някакъв начин през това време, през което не казах и думичка, страхът ми от това странно преживяване изчезна и бях изпълнена с чувство на благополучие, което надминаваше всичко, което бях изпитвала дотогава.

Когато се върнахме в колата, казах на Джери: “Много бих искала да дойдем утре отново. Има някои въпроси, които вече аз бих искала да задам.” За Джери беше истинско удоволствие да ни уговори друга среща, защото той самият имаше още незададени въпроси в списъка си.

На следващия ден беше изминало около половината от определеното ни време, когато Джери неохотно ми отстъпи оставащите минути и аз попитах Тео: “Как можем по-ефективно да постигаме целите си?”

Отговорът, който последва, беше: “Медитация и самовнушение.”

Мисълта за медитация изобщо не ми се понрави, освен това не познавах някой, който да я практикува. Всъщност самата дума извикваше в мен представата за хора, които лежат на легла от пирони, вървят по нагорещени въглени, стоят на един крак в продължение на години или просят дарения на летището. Затова попитах: “Какво имаш предвид под медитация?”

Отговорът беше кратък и думите, които чух, веднага ме накараха да се почувствам по-добре: “Седни в тиха стая, облечена в удобни дрехи, и се съсредоточи върху дишането си. Докато мислите ти блуждаят, което със сигурност ще се случва, освободи съзнанието си от тях и се концентрирай върху дишането си. Би било хубаво, ако можете да го правите заедно. Така ще има по-голям ефект.”

“Можеш ли да ни дадеш подходящо за нас твърдение, което да можем да използваме за самовнушение?” – попитахме ние.

“Аз, [името ти], виждам и привличам към себе си, посредством божествената любов, тези Същества, които търсят просветление чрез моето развитие. Сега споделянето ще издигне и двама ни.”

Чувствах как думите, които идваха от Шийла/Тео, проникват до сърцевината на моето същество. Към мен и през мен потече чувство на любов, което не можеше да се сравни с нищо, което бях изпитвала дотогава. От страха ми не беше останал и помен. И двамата с Джери се чувствахме прекрасно.

“Да доведем ли и дъщеря си, Трейси, да се запознае с теб?” – попитах аз.

“Ако тя го желае – да, но не е необходимо, защото и вие (аз и Джери) сте канали за връзка с Нефизическия свят.”

Това изказване нямаше никакъв смисъл за мен. Не можех да повярвам, че е възможно на тази възраст (бях в трийсетте) да притежавам такава дарба и да не съм я усетила в себе си.

Диктофонът се изключи и с Джери почувствахме леко разочарование, че необикновеното ни преживяване е свършило. Асистентката на Шийла ни попита дали имаме последен въпрос: “Бихте ли искали да узнаете името на духовния си водач?” – попита тя.

Никога нямаше да задам този въпрос, защото никога не бях чувала термина “духовен водач”, но въпросът ми се стори добър. Харесваше ми мисълта, че имам ангел-пазител. Затова казах: “Да, можеш ли да кажеш името на духовния ми водач?”

Тео каза: “Казва ни се, че името ще ти бъде съобщено лично. Ще чуеш откровение и така ще разбереш.”

“Какво е това да чуеш откровение?” – зачудих се аз, но преди да успея да попитам, Тео каза заключително: “Нека божията любов да е с вас!” и Шийла отвори очи и се изправи. Необикновеният ни разговор с Тео бе приключил.

След като си тръгнахме, с Джери се изкачихме по склона на една планина от веригата Финикс, откъдето се разкриваше панорамна гледка. Облегнахме се на колата и гледахме залеза, зареяли поглед в далечината.

Нямахме и най-малка представа за трансформацията, която сме претърпели през този ден. Знаехме само, че се чувстваме прекрасно.

Когато се прибрахме вкъщи, в мен вече се бяха зародили две нови силни намерения: едното беше да медитирам, каквото и да значеше това, а другото – да науча името на духовния си водач.

И така, ние облякохме халатите си, дръпнахме завесите във всекидневната и седнахме на два големи и удобни стола, между които имаше етажерка. Беше ни казано, че е по-добре да го направим заедно, но се чувствахме странно и етажерката някак си ни помагаше да се отпуснем.

Помнех инструкциите на Тео:

Седни в тиха стая, облечена в удобни дрехи, и се съсредоточи върху дишането си. Навихме часовника за след 15 минути, аз затворих очите си и започнах да следя дишането си. В съзнанието си зададох въпроса: Кой е духовният ми водач?

Започнах да отмервам вдишванията си – вдишване – издишване, вдишване – издишване. Веднага след това тялото ми се вкочани. Не можех да различа носа от пръстите на краката си. Усещането беше странно, но успокояващо, и ми хареса. Чувствах се така, сякаш тялото ми се върти бавно, макар и да знаех, че седя на стол. Часовникът иззвъня и ни стресна, а аз казах: “Хайде да го направим отново.”

Още веднъж затворих очите си, започнах да отмервам вдишванията си и тялото ми се вкочани от главата до петите. Часовникът отново иззвъня и ни стресна. “Да го направим отново,” казах аз.

Нагласихме часовника за още 15 минути и отново почувствах как цялото ми тяло се вдървява. Но този път нещо или някой започна да диша тялото ми. За мен чувството наподобяваше възторжена любов, която се заражда в тялото ми и се излъчва навън. Какво великолепно усещане! Джери ме е чул и по-късно каза, че съм звучала така, сякаш стена в екстаз.

Когато часовникът иззвъня и излязох от състоянието на медитация, зъбите ми тракаха, както никога дотогава – жужаха би била по-точна дума. В продължение на почти цял час зъбите ми жужаха, докато се опитвах да се успокоя и да се върна към нормалното си състояние.

В този момент не осъзнавах какво се е случило, но сега знам, че това е бил първият ми контакт с Абрахам. Нямах представа какво е станало, само знаех, че каквото и да е – то е хубаво! И исках да се случи отново.

Затова с Джери взехме решение да медитираме по 15 минути всеки ден. Не мисля, че сме пропуснали дори един ден през следващите девет месеца. Всеки път усещах вкочаняване или чувство на отделяне, но нищо друго необичайно не се случваше по време на медитациите ни. Преди Деня на благодарността през 1985 г., докато медитирах, главата ми започна леко да се движи наляво-надясно. През следващите няколко дни по време на медитация главата ми продължаваше да се движи по този лек и плавен начин. Усещането беше прекрасно, сякаш летя. Може би на третия ден, след като главата ми беше започнала да се движи, в медитацията си осъзнах, че движенията не са произволни, а носът ми сякаш изписва букви във въздуха. Осъзнах, че това са буквите М-Н-О-П.

“Джери! – извиках аз – Пиша букви с носа си!” И когато изрекох тези думи, възторженото чувство се върна. Кожата по цялото ми тяло настръхна, докато тази Нефизическа Енергия се разливаше по тялото ми.

Джери бързо извади бележника си и започна да записва буквите, които носът ми изписваше във въздуха: “АЗ СЪМ АБРАХАМ. АЗ СЪМ ТВОЯТ ДУХОВЕН ВОДАЧ.”

По-късно Абрахам ни казаха, че те всъщност са много. Говорят за себе си в множествено число, защото са Колективно съзнание. Обясниха ми, че в началото чрез мен са били изписани думите “Аз съм Абрахам”, само защото духовният водач, който съм очаквала, е бил един, но всъщност те са много и изговарят с един глас мисли, които са общи за тях.

Ще цитирам Абрахам: Абрахам не е едно съзнание така, както вие усещате съзнанието в отделните си тела. Абрахам е Колективно съзнание. Съществува Нефизически поток на съзнание и когато някой от вас зададе въпрос, многобройни точки на съзнанието се събират в това, което изглежда като една гледна точка (тъй като в този случай има само един човек, Естер, който я интерпретира и изговаря), затова на вас ви се струва единична. Ние сме многоизмерни, многостранни и безспорно представляваме множествено съзнание.

Абрахам ми обясниха, че не шепнат в ушите ми думи, които след това повтарям на другите, а излъчват мисъл-форми, подобни на радиосигнали, които приемам на подсъзнателно ниво. След това аз превеждам тези мисъл-форми в съответния им еквивалент във физическия свят. В себе си аз “чувам” думите така, както са изговорени, но в самия процес на превеждане не осъзнавам какво ще дойде и нямам време да си припомня това, което вече е дошло. Абрахам ми обясниха, че доста време са ми предоставяли тези мисъл-форми, но аз толкова стриктно съм следвала инструкциите на Тео, които гласяха: “Докато мислите ти блуждаят, което със сигурност ще се случва, освободи съзнанието си от тях и се съсредоточи върху дишането си”, че веднага, щом съм усещала зараждането на някоя мисъл, съм се освобождавала от нея възможно най-бързо и съм се съсредоточавала върху дишането си.

Предполагам, че единственият начин, по който са могли да достигнат до мен, е бил, като изписват букви с носа ми. Абрахам казват, че великолепното усещане, което се е разляло по тялото ми, когато съм разбрала, че изписвам думи, е било тяхната радост от това, че съм усетила връзката на съзнанията ни.

Процесът на комуникация се разви бързо през следващите няколко седмици. Писането на букви във въздуха с носа ми беше много бавен процес, но Джери беше така развълнуван от този ясен и надежден източник на информация, че често се случваше да ме събуди през нощта, за да задава въпроси на Абрахам.

Една вечер, както си лежахме заедно в леглото и гледахме телевизия, усетих как някакво много силно чувство се движи в ръцете, краката и пръстите ми и ръката ми започна да тупка по гърдите на Джери. Докато ръката ми продължаваше да се тресе, усетих много силен импулс да отида до пишещата си машина, марка Ай Би Ем Селектрик. Сложих пръстите си на клавиатурата, а ръцете ми започнаха бързо да се движат нагоре-надолу по клавишите, сякаш някой много бързо откриваше какво представлява пишещата машина и къде се намират отделните букви. Ръцете ми натискаха клавишите – всяка буква и всяка цифра, отново и отново. И тогава на листа започнаха да се оформят думите: Аз съм Абрахам. Аз съм твоят духовен водач. Тук съм, за да работя с теб. Обичам те. Заедно ще напишем книга.

Открихме, че когато поставя ръцете си на клавиатурата и се отпусна по същия начин, както при медитация, Абрахам (за които от сега нататък ще говоря в множествено число) отговарят на всички въпроси, които Джери зададе. Преживяването беше неповторимо. Те знаеха толкова много и бяха толкова любящи, винаги на разположение! По всяко време на деня и нощта бяха готови да разговарят с нас за всичко, което ни интересува.

Един следобед, докато карахме по магистрала в Финикс, почувствах как в устата, брадичката и врата ми се заражда усещане сякаш искам да се прозина. Импулсът беше толкова силен, че не можех да го потисна. Правехме завой, докато се движехме между два големи камиона, които сякаш се опитваха едновременно да преминат в нашето платно, и за момент си помислих, че ще ни премажат. И точно тогава Абрахам за пръв път заговориха през устата ми: “Завий на следващата отбивка!”

Излязохме от магистралата, паркирахме под един надлез и Джери беседва с Абрахам в продължение на часове. Очите ми бяха плътно затворени, а главата ми се движеше ритмично нагоре-надолу, докато Абрахам отговаряха на непрестанния поток от въпроси на Джери.

🌸 🌸 🌸

Как стана така, че ми се случи нещо толкова прекрасно? Понякога, като се замисля за това, ми е трудно да повярвам, че е истина. Изглежда като нещо, извадено от приказките – като това да си намислиш желание и да потъркаш вълшебната лампа. В други моменти ми се струва, че това е най-логичното и най-естественото нещо на света.

Понякога ми е трудно да си спомня какъв е бил животът ни преди да се появят Абрахам. Откакто се помня, с малки изключения, винаги съм била това, което повечето хора биха нарекли щастлив човек. Имах прекрасно детство без големи сътресения и с двете ми сестри бяхме отгледани от мили и любящи родители. Както вече казах, с Джери бяхме щастливо женени от около четири години и животът ми беше прекрасен във всяко отношение. Не бих се описала като човек, пълен с въпроси, за които няма отговор. Всъщност изобщо не си задавах въпроси и почти за нищо нямах твърдо мнение.

Джери, от друга страна, беше пълен с въпроси. Четеше непрекъснато и винаги търсеше средства и техники, които да може да предаде на другите и да им помогне да живеят по-щастливо. Не съм срещала друг човек, който повече от него да иска да помага на другите да водят по-добър живот.

Абрахам ни обясниха, че с Джери сме идеалната комбинация за работата, която вършим заедно, защото силното желание на Джери е привлякло Абрахам, а моята липса на мнения и тревоги ме е направила добър приемник информацията, която извиква Джери.

Джери беше ентусиазиран още при първите си срещи с Абрахам. Разбираше дълбочината на тяхната мъдрост и яснотата на мислите, които ми изпращат. И за всичките тези години ентусиазмът, с който той следва посланията на Абрахам, не е отслабнал ни най-малко. Когато Абрахам говорят, никой в стаята не се радва на думите им толкова, колкото Джери.

В началото на контакта си с Абрахам не разбирахме точно какво се случва и нямаше начин да сме сигурни с кого разговаря Джери, но все пак беше вълнуващо, невероятно, прекрасно… и странно. Беше странно и бях убедена, че повечето хора, които познавам, не биха го разбрали; сигурно нямаше дори да пожелаят да разберат. Затова накарах Джери да ми обещае, че няма да споделя с никого удивителната ни тайна.

Сега, предполагам, е очевидно, че Джери не удържа на обещанието си, но аз не съжалявам. И за двама ни няма нищо по-важно на този свят от това да бъдем в стая, пълна с хора, искащи да разговарят с Абрахам. Това, което чуваме най-често от опозналите Абрахам чрез книгите, видеозаписите, аудиокасетите, семинарите и уебстраницата ни, е: “Благодаря, че ми помогнахте да си спомня това, което по някакъв начин винаги съм знаел” или “Това ми помогна да свържа късчетата истина, които съм намирал по пътя. Помогна ми да видя смисъла във всичко!”

Абрахам не изглеждат особено заинтересовани от предсказването на бъдещето така, както би го направил някой ясновидец, въпреки че според мен знаят какво тото, където се намираме, до мястото, на което бихме искали да бъдем. Обясниха ни, че тяхната работа не е да решават какво да поискаме, а да ни помагат да постигнем това, което искаме.

Абрахам казват: “Ние не ви помагаме да се приближите до или да се отдалечите от нещо. Искаме да се научите сами да вземате решения за това какво желаете. Единственото, към което се стремим, е да ви помогнем да откриете начина да постигате това, което желаете.“

От нещата, които съм чувала да се казват за Абрахам, най-много ми харесва изказването на едно момче, след като чу запис, в който те отговаряха на въпросите на тийнейджъри. Думите му бяха: “В началото не вярвах, че чрез Естер наистина говорят Абрахам. Но когато си пуснах касетата и чух отговорите на зададените им въпроси, разбрах, че те наистина съществуват, защото в думите им нямаше осъждане. Не вярвам, че някой човек може да бъде толкова мъдър, справедлив и неосъждащ.”

За мен това приключение с Абрахам е толкова прекрасно, че не мога да го изразя с думи. Обожавам усещането на Благополучие, което постигнах благодарение на наученото от тях. Обожавам чувството, че държа съдбата си в собствените си ръце, което получавам от техните нежни напътствия. Харесва ми да виждам как животът на толкова много от нашите скъпи приятели, стари и нови, става по-добър с прилагането на наученото от Абрахам. Харесва ми това, че тези възхитителни и любящи Същества изникват в главата ми всеки път, когато ги помоля, винаги готови и изпълнени с желание да ни помогнат да разберем нещо.

(Между другото, няколко години след срещата ни с Шийла и Тео, Джери потърси значението на името Тео в речника… “Тео – радостно ми съобщи той – означава Бог!” Колко съвършено! Усмихвам се, като си спомня прекрасния ден, който преобърна живота ни по такъв необикновен начин. Толкова се бях притеснила, че може би се замесвам в нещо зло, а всъщност само след броени минути съм щяла да разговарям с Бога!)

В началото на съвместната ни работа с Абрахам хората, които идваха при нас, искаха да им обясним връзката си с тях… “Как се срещнахте за пръв път? Как поддържате връзката си? Защо избраха вас? Какво е усещането чрез теб да се изразява такава дълбока мъдрост?” Затова с Джери отделяхме по няколко минути в началото на всяка лекция или интервю по радиото или телевизията, за да отговорим, доколкото можем, на тези въпроси. Но аз винаги очаквах с нетърпение да приключи тази част от представянето ни. Исках само да се отпусна и да оставя Съзнанието на Абрахам да се влее в мен, за да направим това, което за нас с Джери беше истинската причина да сме там.

След време направихме безплатен запис “Запознаване с Абрахам”, който хората да могат да слушат, когато пожелаят. В него обясняваме подробно как започна и се разви връзката ни с Абрахам (Този запис, дълъг 74 минути, вече може да бъде изтеглен от нашата интернет страница www.abraham-hicks.com, където обясняваме кои сме ние и с какво сме се занимавали преди да срещнем Абрахам.). И на двама ни е много приятна ролята, която играем в процеса на предаване на посланието на Абрахам във форма, която може да бъде чута и използвана от другите, но най-важното винаги е било самото послание.

Тази сутрин Абрахам ми казаха: “Естер, ние усещаме въпросите, които излъчва груповото съзнание на вашата планета, и тук, чрез теб, с радост ще дадем отговорите. Отпусни се и се наслаждавай на създаването на тази книга.”

Затова сега ще се отпусна и ще позволя на Абрахам веднага да започнат да пишат тази книга за вас. Вярвам, че ще ви разкажат от своята гледна точка кои са, но което е по-важно – вярвам, че ще ви помогнат да разберете кои сте вие. Надявам се, че срещата с Абрахам ще бъде и за вас толкова съдържателна, колкото е и за нас.

С любов, Естер

🌸 🌸 🌸